Разлистване
От житейския албум разлистен спомен
в стих от вечност е останал в сън да плава.
От любов създаден тука ще се помни –
любовта е вечна и не се забравя.
Всички мигове, в безкрая отлетели,
са запазени, записани в албума
и не всичко ни е времето отнело.
Пазим смисъла във топлещите думи.
Нявга спомените, тихо запрашени,
се надигат и пробождат ни в сърцето.
В миг тогава сме от мрак зашеметени
и бленуваме за вярата отнета.
Тези мигове на болка се стоварват
върху плещите ни, сякаш са от днеска.
Щом оставим ги на миналата гара,
ще измием тихо старите си грешки.
Непрестанно дни пробягват в тишината –
пъстри преходни искрици, твърде кратки.
Щом сме стражи верни тук на светлината,
ще разлистваме до края и нататък.
Мореприсъници
Залезно петно проблясва –
огън върху тюркоаз.
В сън пробягващ миг угасва
тук в опаловия час.
Пясъчни коси танцуват
тихо в тайнствена игра.
Мисли шепнещи изплуват
с тиха вяра на брега.
Там на хоризонта ярък
стича се червен опал
и припомня всичко старо,
скрито в залезен воал.
А морето шепне тихо.
Бълва септемврийски дъх
във финални летни щрихи
върху залезния връх.
Пак пробягват в таен вихър
малки огнени искри
и морето шепне тихо
тюркоазени мечти.
В сън прибоят носи вяра
на брега на порив нов
и едно сърце отваря.
Пак разтапя го в любов.
Преди да отида отсреща
Заслушана в тихия шепот
на морското слънчево лято,
посрещам септември със трепет,
запазен във спомени святи.
Отива си лятото топло
и есен света ще прошари,
облечена в шарена рокля
и пишеща стих с мемоари.
Пак гледам морето и чувам
как тихо за сбогом ми шепне.
И в спомени топли пътувам –
разлиствам албумите летни.
Отново се виждам на десет –
пак пясъчни замъци правя.
Лъч спомена детски понесе
и в мен го сияещ остави.
Отново поглеждам зад мене
и тъжни картини си спомням.
Но вярата вместо да вземат,
създават пътека огромна.
По нея вървя и отвеждам
тъгата от моите плещи.
Зад мен ще оставя надежда
преди да отида отсреща.
Няма коментари:
Публикуване на коментар