Не трябва да мисля за тебе,
не бива да те обичам,
но вече съм толкова влюбен –
ще съгреша!
Разделят ни много посоки
и грозните клюки на хората
Ти си още момиче,
аз – вече баща.
Поболя се сърцето ми,
че те срещнах толкова късно.
Ако ти кажа „обичам“,
ще съгреша.
Искам да съм свободен
от своите брачни окови
и да премина със тебе
през целия град
ПРОСТИ МИ,МАМО
Животът отлетя като усмивка,
стопи се като утринна звезда.
От спомените не остана нищо,
което да ме топли през нощта.
Прости ми, мамо, че не те послушах,
не ти дарих желаната снаха.
Прости ми,че до днес не се научих
да разпознавам болка от тъга.
Прости ми, че не те дарих със внуче
и името ти с туй да продължа.
Опитвах се, но тъй и не улучих,
дори насън, красивата мечта.
Съдбата ми навярно е сгрешила –
сега поглеждам пътя извървян:
с талант за песни тя ме е дарила,
а другото – поръсила с тамян.
Потеглям вече. Ти недей да плачеш!
Отново ще се върна някой ден,
но този път в ръцете с пеленаче
и със голямата любов до мен.
Няма коментари:
Публикуване на коментар