Търсил си ме, казаха върбите,
привели свойте гиздави чела,
суетни са, разплитат си косите...
Но ти не питай и при тях ела!
Разрошили са нежните си клони,
оглеждат се във сребърна вода,
а сянката едва-едва ги гони...
Но ти не питай и при тях ела!
Шумят и тихичко така нареждат,
подобно на жужене от пчела,
истории, заплетени със прежда...
Но ти не питай и при тях ела!
Щом слънцето почти до края скочи,
върбите нямат клони, а крила!
Крило такова ще е там и сочи...
Но ти не питай и при тях ела!
Няма коментари:
Публикуване на коментар