(по Станка Пенчева - посветено)
Бях твоята пролет.
Бях твоето лято.
Нека бъда твоята есен -
и вървя през нея с теб за ръка.
Нека съм все така лека,
но мъдра и зряла,
като есенен лист, що носи
една история цяла.
Нека заедно, пак така,
извървим пътеката наша,
и през зимата сурова,
и отвъд - сред светлина...
Няма коментари:
Публикуване на коментар