Обикновени чудеса
Докато търсим чудеса
докато чакаме голямото,
невиждано....
Защото как,
нали сме всички тъй специални.
То чудото е тук, прикрито в неща, наглед обикновени,
като хляб и вино, в неделя
невидимо и тихо, като обич и ето :
Едно дете разделя кифлата
си със скитника,
Деведесетодишната Мария,
се моли права цяла литургия,
човекът, който нагрубиха, се усмихва благо,
едно момиче, след училище
завива болната си майка и готви за сестра си...
Не казвайте, не вярвам,
не казвайте, че няма чудеса.
Чудесата са естествено възможни,
Но само там и само с онзи,
готов главата си за другия да сложи.
Няма коментари:
Публикуване на коментар