Магьосникът, пролетен, с триста бои, с полусенки
рисува цветя и поляни, сякаш в театрални сценки.
Стълбата - цветна дъга за нассътвори към небето,
по която да се изкачва най-светлото чудо. Детето!
Радостно е, че всяко сиима очи за коледната магия,
която от зимен сън с чудна роса лицето ни щеизмие!
Не всяко крие чисти сълзи като момината сълзица,
а само влюбената във божура и най-чаровна девица.
Тясе любува щастливо на пролетната, цветна магия
и разбира как очите си в усмихнатия синчец крия...
Аздълга коса въвплитки плета от снежни кокичета
или си правя момин венец от немирни игличинки.
Земята - майка, след всяка зима като нова се ражда,
нежно разтваря топла гръд, гори от дълбока жажда.
Бързо събира всички чудни сокове в земните жили,
да напои цветята и семената, във кълнове се завили.
Зимата сърдито, без да ще тръгва, но си прави отвод.
Пролетта с чудеса идва, рисува ни най-пъстрия свод!
Хората, животните и птици я чакат с вълшебна тръба,
тя да ги събуди за живота, да ги погали с топла ръка.
Дъхавитетеменужки изюмбюл влюбено си шушукат.
Върху тях работливи пчелички вече с радост жужукат.
Дървета се обличат в чудна премяна. Здравец в поклон,
пеперуди, деца и лалета. Пролетните чудеса са на трон!
Няма коментари:
Публикуване на коментар