Лято,
но висят
в прозорците ми дъждове!
И капе все така свенливо
моя страх в страните,
и сее вече ветрове
в полето есента,
и сред тревите.
Лято,
но... не стига въздухът
да се роди
от слънчевата сплав
едно кокиче...
И зимно някак все мълчи
от огледалото
момиче...
***
Сънувам вятърни мелници, пътища...
Колелата на слънчевата колесница,
впряг от два коня бели, възкръсващи
в ореола над сто мъченика.
Сънувам болките, режещи вятъра
в най-оскъдната, трепетна истина...
Самодива, танцуваща в пламъка
с неродения плод, дар от скитника.
Сънувам белите върхари на свършека,
на девствен напев за нечия слава...
и божествена милост от мъртвия,
и от дявола - другарска пощада.
Сънувам ятото литнало в бъдното,
като сянка от минало лято,
и страха си сънувам от будното...
И страха си сънувам, вероятно!
***
На бележката пишеше:
"тръгвам",
малко листче с прегънати ъгли,
озовало се впрочем на пода
и изкаляно в нечии стъпки.
Подпис няма, а няколко букви
стоят като име - финала...
Листче с прегънати ъгли
и двусрична тъга за раздяла.
Няма коментари:
Публикуване на коментар