Август - месецът на морето - е към своя край. Но спомените за морето са винаги живи... Както са живи в моите спомени мигове от пътешествие по пътя на Одисей с копие на древен гръцки кораб, на който и аз бях на руля...
МОРЕТО Е…
“Съвременният поет
трябва да описва морето
без разни там лодки, платна,
ветрове и безветрия,
брегове и безбрежия…”
Благодаря за съвета! Започвам…
Морето е момиче,
което си припомня вечер,
че е било жена.
Не, не морето не е
толкоз алогично -
дори да няма край
или начало.
Опитай пак!
Морето е античен стих,
написан върху Атлантида.
Не, не, морето не е
тъй необяснимо,
дори до днес
да гълта кораби и чувства.
Морето е голямата илюзия
за независимост
от времето и хората.
Не, не, морето не е
толкова абстрактно,
дори когато стих
му посвещаваш.
Какъв е смисълът?
Защо да го описвам,
когато не ми липсва,
когато съм на яхта сред морето,
с платна, флиртуващи и с вятъра,
а и с надеждата за бряг...
но не тъй скоро!
Морето е…
”Момче, къде си се зазяпало?
Недей променя курса -
ще заседнем…”
💦💦💦
А МОИТЕ ВЪЛНИ СА СТИХОВЕ
Морето беше уморено тази вечер.
Морето просто беше уморено
да се преструва на океан.
И си мълчеше.
И се усмихваше лениво
на двете лодки,
които се опитваха да бъдат заедно.
Сами,
единствени в безкрая,
забравили, че то ги запозна…
Морето беше твърде уморено
и не завиждаше на двете лодки
за близостта
и за еднаквата посока.
Морето си е винаги море -
владетел на посоките
и времето.
А любовта на лодките е кратка:
от бряг до бряг,
от бряг до бряг…
И на брега - раздяла.
За да се върне лодката разкаяна
в морето.
Сама,
единствена в безкрая му.
Дори да не е океан,
морето е последният любовник.
Но
все не ми се вярва
да е щастливо туй море,
че може да удави всяка лодка.
снимка: Теодор Троев
Няма коментари:
Публикуване на коментар