Жена е любил скитник сред гората.
По-тайнствено се люшнали тревите.
Дошла тя бяла, стройна, непозната,
посоката открила по звездите.
И ласките му като нежен сипей
се сринали по лунната й кожа,
от ягодите диви на очите й
опитал сладост той и я положил
внимателно под люляка угаснал...
Политнала кръвта им, птичи крясък
към края на гората се затичал...
Жена незнайна скитникът обичал...
Открил след време острата й сянка
като забита в дрехите си сламка.
Няма коментари:
Публикуване на коментар