Морето се разделя с
вяра,
кога ще стигнем
Моисей го няма,
къде е Ханаанската земя?
Медът във шепите е сладък,
но млякото е в дланите на Бог,
в прегръдките му жадна аз ще пия,
докато дарове за мен реди..
Кой ден ще се изсипе манна
без да мрънкаме..
Кога ще хвърлим всички камъни в морето
и без това са само огледало
на заповедите всевишни.
Кога до кръста ще се проснем
без нашата сила
и ще разберем , че
Христова кръв
е всичките ни грехове
докрай платила..
Благоволение!
Морето го нашепва..
Незаслужено!
Живот !
Дарът неосъждане
Неспечелено!
Усмивката на слънцето!
Незаработено!
Щастие!
*****
Когато дойде краят.
( Защото всяко начало
следва своя край. )
Надявам се да имам
много наследници...
Богатство от тичащи
по площадките
невръстни чувства и
още по-невръстни мисли.
Надявам се дните ми
да растат на години,
а годините да живеят
до дълбоката ми старост.
Щастлива вечност.
Отсечката от минало
до бъдеще ще се смали
точно тогава в една точка.
В последен дъх
от биографията на
вехнещата лайка.
В нулата е изключено
да намеря свободно
място за живеене.
Поне не и на Земята.
Там е Бог.
Среща очи в очи
с твореца ми .
Случва се рядко.
(Вълнението ми
е по-голямо от
размерите на Вселената.)
Само веднъж на всеки
превъртял се циферблат.
Имам нужда от смъртта
точно толкова,
колкото от разноликия живот.
Имам нужда да спя
точно толкова, колкото
и да съм будна.
Обещавам да подскажа
на секретарката си
поне контурите
от следващото
прераждане.
Интуицията върви по мен
и записва подробностите.
Подсеща ме за всичко,
за да врътнем успешно
и този циферблат.
*****
дървото се тресе
от непринуден смях
дали сянката ми
ще успее да събере
всичките му плодове
*****
the tree shakes
of unforced laughter
whether my shadow
will be able to collect
all its fruits
*****
Vesselina Bashova
Translated by Dariа Georgieva
*****
глухарчето
се спъва в сянката
на думата
"заслужавам"
и подвивам крак
*****
the dandelion
stumbles in the shadow
of the word
"deserve"
and I twist my leg
*****
Веселина Башова
Превод: Дария Георгиева
Няма коментари:
Публикуване на коментар