Страничката на Деси Цветкова

Уча се да летя

всеки ден.

Ромони пясъкът 

в часовниковата кула.

Разтварям шепи, пълни с надежда.

Животът започва с всяка нова мечта.

Водоплаваща птица...

Ставам все по-млада,

от въображението е.

Пораснало грозно патенце,

див лебед от десетото царство...

Бездомен гларус,

само до водата

намерил покой.

Аз всеки ден се уча да летя.

🐦*****

Усмивките...

Измиват с лапички

нелепите клюки...

Усмивките...

Обгръщат

с ореол

този,

който ги раздава...

Усмивките...

Скъсяват

предразсъдъците

помежду ни...

Усмивките...

Тези знаци

без думи...

🙂🙂🙂🙂🙂

Търпението

Цяла зима

свити сме в пашкули.

Крачките броим си.

Зимен вятър

яростно ни брули.

Чакаме стоически.

Рошава вълна подскочи,

слънцето наопаки обърна.

Лятото е

многоточие,

нечия мечта

е вече сбъдната. 

💦💦💦💦💦

Създадени

по двойки,

пълзим

и крачим,

плаваме,

летим...

Докато се намерим...

💙💙💙💙💙

Днес ми е слънчево като с на Ван Гог слънчогледите,

като морава, ширнала се чак до хоризонта.

И се усмихвам без причина, като звезда пред медиите,

като фламинго, сред езеро от розова торта...

От 26 юли 2021

🌸🌸🌸🌸🌸

Лети, 

издига се

нагоре,

един копнеж,

една бутилка

от лъчи

и пълна с шепот.

Чрез вятъра

минава 

край тополите,

и после пада

в езерото.

Магията е пълна,

въздух,

слънце 

и вода,

намерили се

на земята...

И на копнежа

някой

ще му отговори.

23 юни 22

🕊*****

Несебър

Вървя полека по стария калдъръм, 

а мелницата ми маха с криле от дърво.

Нахлуват видения, като в древен сън,

и лъха на пъстър крайморски живот.

Минавам по провлака, свързващ годините.

И всичките облаци

морето изми от душата ми, 

и стана тя светлосиня...

Деси, 19 юли 19

🌅*****

И пак започва утрото на джаза,

преливат полусенките в картини.

Нюансите на личностния Аз

ни правят пъстроноги и различни.  

Денят танцува много ноти,

за всеки бял миг по един нов акорд.

В това е красотата на живота,

в пустиня да намериш

оазис

или брод...

Деси Цветкова

15 юли 22

🏜****

Ако поискам

слънцето да скрия в джоба си, 

дали ще разгневя небето...

Частица 

от божествена утроба,

за всички

благодатно свети.

🌅*****

След всяка тежка рана

получих по едно перо...

Но само след като ръце протягах,

за слънцето да се хвана.

След всяка болка, загуба,

тъга,

след падане, потъване,

изгубване,

след черна мъка,

перата се подреждаха

в размах.

И някой ден ще се сдобия и с криле.

Деси Цветкова

4 юли 2022

🐦*****