"Музата с теб" има удоволствието да избере Теодор Троев за автор на месец юли, 2-ро място за поезия на български език.
Жури: Деси Цветкова и Божидар Пангелов
Нощта е моето пространство,
в което всичко оживява
и мислите се разпиляват
далеч - на спомените в хаоса
или в страните на мечтите.
А в бездната-небе звездите
желанията фокусират…
Звезда-надежда. Първа спирка
на моя полет. Поглед вперен
напред, по пътя неуверен,
спирално гонещ времето неспирно.
Звезди разискрени - любов и страсти,
звезди угаснали - и още неродени,
звезди-копнеж, звезди-поеми
и свръхзвезди, създаващи галактики.
Звезди-съдби… Но как ли
сред тях едничка да намеря
с човешки блясък осветена,
обикновена и безкрайно земна,
която да ми носи щастие?
🌼🌼🌼🌼🌼
РЕПЕТИЦИЯ ЗА СОНЕТА
Сред блясъка на слънчевото лято
се гмурнах с най-първична страст.
Небето, и морето, и земята
магьосаха ме с пъстрата си власт,
очите ми, ръцете ми и тялото.
С очите пиех синьо до забрава,
с ръце рисувах облите вълни,
а тялото земята го плени
с изгарящия дъх на август -
с дъх на жена, от огън премаляла.
Очите, тялото, ръцете
се къпеха в безгрижна светлина.
Но някакво убождане в сърцето
напомни ми, че малко тишина
ми трябва в летните обятия.
Ослушах се: сърцето биеше
тъй силно, че усетих как
то непрестанно давало е знак:
Не е ли време нещо да напишеш?
И тъй:
Събирам бавни ритми в топло лято...
СОНЕТ В ЛЯТНА НОЩ
Събирам бавни ритми в топло лято.
Събирам песни на щурче преди заспиване
и мамещ вик на лудо ято,
и зов на кос в самотна нива.
И шепот на коси от тъмно злато,
и припев на вълни преди разбиване,
и тръпнещ блус на нечии обятия,
и нежен глас на две ръце игриви…
Събирам лятото в единствен звук.
Когато зимата почука
и метне плащеница сива
на всеки цвят и спомен звезден -
ще ми е нужен, зная, взрив
от летни звуци - от поезия.
снимка: Деси Цветкова
Няма коментари:
Публикуване на коментар