понеделник, 27 юни 2022 г.

Василий Димов - някъде там

 Копнеж


Очите ми копнеят

с душата ти да се слеят,

сърцето ми лудо бие

за да те открие. 


С поглед те докоснах

с тръпка те почуствах.

Съзрях и те познах,

че по теб луд съм аз.


В блян от перлите ти нежни

чувствата остават вечни.

Чакай спри, не тръгвай ти.

Пулса ми усети и ме докосни.

Жив съм, щом до мен си ти ...


     ⚘⚘⚘⚘⚘


Пиеса 


Струната на моята душа. 

Поканите на танц 

От ритъма на любовта.


И летя и свободен съм.

И жадувам и на яве и на сън.

Да съм пак дете. 

Но не и нечий трън

И от мъка пак съм аз навън.


Актриси и актьори

Говорят ти лачени особи.

На прага на страстта ще ти отвори.

Пътя на мъдростта да пребори.


Сиромах, но да не бъда в грях.

Заспах, но в нея себе си познах. 

Съзрях колко много ми отне 

Да не бъда вече на колене.

И колко малко нужно е

Да си човек поне. 

         ❣❣❣❣❣

Някъде там


Някъде там

Знам че си

Някъде там

В окови или

В прегръдки си


Някъде там

Останах сам

Някъде там

Намерих в себе си храм


Някъде там

От демона бях обладан 

Някъде там

В окови от зверове

Се лутах с викове 


Някъде точно там

Блясъкът за мен изгря 

И живна моята душа 

Някъде там

Обичта ме прие 

И прегърна моята снага


Някъде там

Са събрани две сърца

Да бият лудо 

В името на любовта 



снимка: Деси Цветкова






Няма коментари:

Публикуване на коментар

The Muse with You - magazine for poetry and art. * Списание за поезия и арт.

Две плачещи върби - Деси Цветкова