Избрани редове от Весислава Савова

 Моят свят в черупка

Светът ми се беше събрал в малка орехова черупка. Без ядка. Куха, но не изгнила. Някои я наричат „щит”. Други – „черупка” (каквато си е). Трети – „съдба”. За мен беше моят дом. Малък. Крехък. Свит. Но – пълен.

Веднъж черупката падна във водата. Вода. Течение. Живот. Нищо, че по-късно се оказа разтопеният снежен човек от зимата, която така и не се случи.

Докато черупката се носеше по стичащата се надолу вода, светът ми надникна точно над ръба на черупката. Вляво. И тя се наклони вляво. Как се разтрепери светът ми! Нещо не беше наред. Чудеше се той какво е това „ненаред”, но така и не разбра. Пропълзя по дъното на черупката. Надигна леко глава. Вдясно. И тя се наклони вдясно. Същото „ненаред” си беше там. Все така неясно. Все така страховито. Тогава светът – нали си е мой, - събра смелост. Изправи се. Точно в средата на черупката. Огледа се. Вляво. Вдясно. Напред. (Никога назад!) и разбра. Движеше се. Движението не го изплаши.

Светът ми се засмя. Звънливо. Много звънливо. Птиците му отговориха с песен. Слънцето – с усмивка. Широка. Топла. Жадна. Изпи водата и черупката спря. Светът порасна. Бързо. Много бързо. Наведе се. Прибра черупката. И закрачи към лятото. Което ще се случи. Ей сега. Всеки момент.

(написано на 16.03.2011 г., редактирано на 16.04.2022 г.)

🌏🌏🌏🌏🌏

(вой)

бясно вият кучета

адово

бавно се влачат кервани

в пустинята

всеки търси спасение

а няма

кой ще заплюе варава

трънен венец

... увехнал

... на Кръста

🔥🔥🔥🔥🔥

(отрова)

отровен е въздухът

дечица пищят

майките през сълзи

клатят глави

мълчанието не е злато

домовете зеят

като усти на гладни зверове

там навън

стрелят по своите

смъртта пирува

с телата на войници-деца

джуджето се смее ехидно

в огледалото се вижда

като великан

в палата от кости

без да знае

редът не се прескача

и краят е предначертан

отровен е въздухът

а децата растат

♦️♦️♦️♦️♦️

Фантазии

1. Полетът на фантазията

Слънчеви зайчета

се гонят по поляните.

Защо не ги виждаш?

Защо сляп оставаш?

Затвори очи,

за да ги видиш

и да почувстваш

магията.

Полита фантазията,

на крилете понесла

капка обич и

капка раздяла -

солено горчива,

но истинска

2. Обич

Раждане.

Прозрачност.

Болка.

Радост...

Пролетта топи

тъгата на зимата в казан,

пълен с обич.

Там тя

бълбука намехурчено

и играе на раждане.

3. Мелодия

Кристална арфа

отрони звук.

Разпиля се

на хиляди късчета.

Сляп пианист

ги усети по пръстите

и събра ги в мелодия.

Мелодия, която

събуди арфата. 

Тя отново запя.

Кристално чиста

песен

за един сляп пианист.