Тялото на изоставената съдба освободи душата си. Не можеше да я държи заключена
в остаряващите последни мигове. Раздялата спокойно наблюдаваше, не се притесняваше за нищо.
Душата тръгна. Не бързаше.Знаеше, че нещо ще й липсва. Обърна се. Тялото бе изчезнало, сякаш никога не е съществувало.
Душата заплака.
Споменът я докосна с нежните си ръце и почувства облекчение.
Беше спасена! Спасението се усмихна. Идваше Бъдещето, след него Надеждата ...
Времето продължава. Не за всички. Има избрани. Личности. Те оставят по пътя си знаци. От тях ще се роди нов живот.
Живот без тяло. Живот - Любов.
Един изоставен спомен ...
♦️♦️♦️♦️♦️♦️
ЧУВСТВАТА НА ВРЕМЕТО
Чувствата на Времето поредица са от сезони.
Казват, че са четири, събрани в много дни.
Всяка босонога и човешка непозната мисъл,
търси смисъл в студени или топли красоти.
Пролетта е надарена да ни радва първа,
носи птичи полъх сред небе от чистоти.
Чака лятото и му предава топлината
на очарователните пролетни дъги.
Есента е най - красива. Пъстра. Златна.
С нея идва за Човека старостта.
Зимата пленителна е и студена. Бяла.
Красивите снежинки са облечени в самота.
Чувствата на Времето поредица са от сезони.
Казват, че са преходни, докосват всички дни.
В допира се крие истината, любовта и смисъла.
В допира се крие щастието на човешките съдби.
Няма коментари:
Публикуване на коментар