Там залезът разлива злато,
в гнездата песента мълчи...
Дошъл е миг, мигът, когато
въпросът влиза в две очи
и сякаш бавно оживява
надежда - зрънце, стон, покой…
Понякога си заслужава
в душата да е дъжд, порой.
А после кротко да притихне,
че преходно е всичко - миг.
Нали животът се усмихва
на тръгване, така велик!
Защото е събрал Вселена
от обич, нежност, доброта...
Красиво е и щом поема
по път далечен... С Вечността!
Няма коментари:
Публикуване на коментар