опитвам се
да създам ред в хаоса
но колкото по дълго
се взирам в мрачината
и тя започва
да се взира в мен
арестувала е светлината
трябва да премина в атака
но се провалих
мога да направя
всичко за мен
но не мога да направя нищо ако не зная
какво да направя
тогава как да подредя
хаоса
кураж ли -
рано или късно убива -
да изгоня лошите мисли -
но те дебнат като
леопард
готови за скок -
а има и свирепи ангели
ухапани от пепелянка
и нападат съня ми
а тялото трепери
като мокра магнолия
нищо не мога да си обещая
още се плъзгам
по зеленясалия камък
разбрах
осъдена съм до живот
да прегръщам раната си
на сутринта
съзерцавам
покоя на една лилия
и нейното ухание
❤❤❤❤❤❤
присъствието
на някого
в ума е една
проекция
на нашата празнота
и рисунка
на великолепна роза
между
съществуващото
и несъществуващото
време
❤❤❤❤❤❤
аз съм
цветна
музикална
нота
и умирам
в цветомузиката
на сърцето ти
основен тон
да бъда
🌹🌹🌹🌹🌹🌹
вик и после
търсене на смисъла
и жажда
за една обичаща ръка
бял лебед
който разпръсва белите облаци
от небесните тераси
за да хване моята
нощта гори
покрита с пепелища
докосвам едно стъбло
на мечтата под праха
еднаква е и отвътре
и отвън
ето ме
почти незабележима
и музика
която само аз чувам
прегръщам съня
чуваш ли
шума на кръвта ми
и тишината
на недовършеното
и как скитам до дъгата
да търся душата ти
наситена със цветове
шум от гърмящи
водопади
и жадни глътки за теб
прегръщам
твоята безкрайност
чувам въздишката ти
и трепета на устните ти
усещам те в сърцето
като тръпнеща светлина
която пониква
в липсващата ваза
🌹🌹🌹🌹🌹🌹
толкова си
съвършен
че всичките ми
стихове
за теб
са
винаги
несъвършени
❤❤❤❤❤❤
ти не си само
любовта
на живота ми
ти си
моят
живот
💙💙💙💙💙💙
ПЪТЯТ
Не зная къде
води този път -
не зная кой е вървял
по него.
И какво от това?!
Дори да не стигна
до никъде
дори да не се върна
назад -
се променям.
В какво?
Ще науча!
Важна е
първата
крачка.
🏃♂️🏃♀️🏃🏃♂️🚶♂️🚶♀️🚶🧑🦯👨🦯
във малкото листче
от обикновената тетрадка
как да впиша
безкрайността и
синевата на това небе
как да укротя милувката
и нежността на
влюбени ръце
как да нарисувам
битката на мравките за пшеничено зрънце
и как мърда живото
лице на земята
и докога ще
бъде все така
тишината да разбивам
в стената между нас
и да виждам водата
украсена със жажда
а пролетта продължава
да избухва
и да ръси по раменете
своите цветчета
усещам ги
но не виждам
да усещаш
а да не виждаш
не е едно и също
оставам тук
да търся едно име
дали
е нощта
или твоето
име
💚💚💚💚💚💚
когато
по разпръснатия рай
на земята
цъфтят поляните на май
и стигат чак до изворите
кръвта в жилите
е скитащ пожар
между
земята и звездите
слънцето е като ухание
което слиза от планината
върху шепящите думи
на зората
а нощните ръце
поливат
цветето
което
ще се роди утре
в корените
на дъгата
ако живея в този свят
ще отворя полета
от разцъфнали жасмини
и светът
ще се задръсти
от аромати
а моят Бог
е сънят
Няма коментари:
Публикуване на коментар