шепот
нейният поглед е далечен
кадифе и
мак
въздъхвам
подобно Хензел
в гъстата гора
ръката й
и шепот ме отнася
на най-далечен бряг
където вечните сърца
празнуват
снимка: Деси Цветкова
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
-
ОГЪН запалих дъжда пресуших думите издълбах кладенец Алиса отхапа отровната ябълка вълкът се превърна в агне на клада хвърлих черновите ос... -
Снегът навън вали, вали, натрупа по калните улици. Събудено куче тихо скимти, студено е, няма и кокали. Затича се след случаен човек, бърз... -
ОБЕМНОСТ - Деси Цветкова В четириизмерната фраза думите оживяват. Героите ти шепнат в ухото, докосват те по рамото, крачат заедно с теб ...
-
Daisies suit you somewhere on the edge of the river when the sunset turned to red just like the clay where the faces and names come and go...
Няма коментари:
Публикуване на коментар