Две стихотворения от Детелина Стефанова

ПЕЙЗАЖИ

Тясна пътека напред, към безкрая,

арки от вишневи клони.

Аз се препъвам и вече си зная -

дните животът ми гони.

Търся се в себе си, тебе намирам,

там ме вали от цветята.

Вишните виждам, листата събирам,

дните ми гони съдбата.

Тайно се питам знаеш ли вече

вишничке, скрита във длани,

че си ми близо и толкоз далече,

огънче в дни разпиляни.

Огънче, носещо топли усмивки,

зрънце, покълнало в мрака,

цвят, нарисувал нежни милувки,

пролет, която ме чака!

Тясна пътечке, води ми безкрая,

с арки от вишневи клони!

Искам си всичко и то си го знае.

Надежда цветчето отрони...

 

💥💥💥💥💥💥

 

Питам...

Просто чух!

Отново ли

са вятърните

мелници

задвижили

с въпросите

витла?

Дълбоко

спят единствено

безделници,

нехаещи

за своята

Съдба!

Посрещна ли

спокойно

ветровете -

с лицето си,

достойно;

не с гърба?!

Понякога

помагат

снеговете,

затрупват

пътя трънен

на врага.

А ти, успя ли

някак

да повярваш,

че устояват

храбрите

по дух?

Във сънищата

пак ще

проверяваш...

Не зная...

Питам?

Просто чух!!