Настроение.
И пак се слънцето излюпи
пробило облаци-черупки.
Отново с капчици роса закуси..
Мечтите ти откраднали са детските усмивки,
навярно затова сърцето ми пред тях е на колене.
Без страх нагазвам в кобно място
облякла самодивската премяна,
за да откъсна старо биле -
За обич
или
за раздяла, мили?
💗💗💗💗💗💗
Обичам аз снега - така красив и чист
безшумно падащ ни в сърцата,
затрупващ думите настръхнали и зли,
обидите със стара и с по-нова дата.
В такива мигове пак ставаме така добри,
Дори на „ти“ говорим с красотата.
Но всичко е за миг... И затова така боли –
проплаква пак снегът жестоко стъпкан от краката.
И лутам се, и питам се, защо и докога
човекът ще е не творец, а разрушител?
И не разбрахте ли посланието нежно на снега?
А от небето падат бели и тревожни въпросителни.
💗💗💗💗💗💗
Когато ти дойде
мечтата зрънце се разцъфна в истина.
И на мига да спре
готова бях аз като Фауст да извикам.
Уви, дъхът ми спеше
в прегръдките на любовта.
Сега от стари календари
отминали щастливи дни
подигравателно се смеят.
Аз търся своя Мефистофел -
за глътка минало душата си разменям.
А след това със старите слова Смъртта ще призова.
Къде е Мефистофел ?
💗💗💗💗💗💗
Няма коментари:
Публикуване на коментар