Когато бях младеж
в училището в Швейцария,
по времето на Бурската война,
приемахме за даденост,
че човешката раса
ще издържи на Земята,
докато и планетата не умре.
Написах ученическо стихотворение
за последния човек,
който се разхожда стоически
по мъртвия бряг
на последното море,
сам, сам, сам,
помнещ всичко от
неговото общо минало.
Но сега не мисля така...
Хората ще умрат безлики на стада,
а Земята ще процъфтява
дълго след като човечеството е извън времето.
Robinson Jeffers
translated by Dessy Tsvetkova
Няма коментари:
Публикуване на коментар