Синтез
И две-три думи стигат
дълбочината
на усещането
да изваят.
Но многословни днес
сме ние,
говорим,
без да слушаме.
Две-три думи стигат...
до когото трябва.
******
Сребърен кръст,
януарска река,
мъже играят
мъжко хоро
в реката.
Богоявление,
наричане в жива вода.
Менци лъщят,
моми с цветя,
магия прави водата.
Църквата,
древност събрала,
миро и тамян,
вездесъщ ритуал,
светена става реката.
06.01.2022
******
Сън с непозната
Неоново припламва мракът.
Звездите също са луминесцентни,
и тихи стъпки приглушено чакат.
Синее се примамливо видение.
Той приближава към сиянието.
Танцуват в сенките звездите.
И тя е там, но само в очертания.
Дали ще се намерят двете фигури...
******
Обещание
Надявам се
да давам
повече от времето си
на мама.
Уви, татко вече го няма...
Мога само
да го гледам
на снимката.
И да се усмихвам.
Сигурна съм,
че е много уютно,
и синьо,
там, където е той.
Надявам се
да давам
повече време
на себе си.
Вече знам,
че не съм герой.
Мога само да се усмихвам.
Мога някому ръка
да давам.
Мога сутрин,
когато розата
си поливам,
и на гълъбите
трошици хвърлям,
да съзнавам,
че нямам нужда от браво.
Обещавам,
че живота такъв,
обикновен и обгърнат,
пулсиращ,
ще обичам.
******
Млад мъж
хвърля монета
в кладенеца
на желанията.
Любовта
дали все пак
струва
само
една монета.
Или това е
такса желания.
******
Пръст Божи
Преди време
той стоеше
сам
в началото
на пътеката.
С цветя в ръката.
Чака близо час.
После
с бавни крачки
тръгна по пътеката.
Подари цветята
на първата срещната
жена.
Тя ги взе и се усмихна.
Днес е тяхната сватба.
******
МалоВеличие
Има едни такива дни,
стоиш си в раковината,
мислиш си, че се движиш,
че преместваш Сизифов камък...
Че като се скриеш,
никой няма да забележи
колко си малък.
Така си е...
Само когато крилете си,
закърнели от неупотреба,
разтвориш,
ще усетиш наистина
колко си малък...
Молекула от тялото
на Вселената...
Няма коментари:
Публикуване на коментар