На стоянката на забравените мечти
В необята на мислите се нося синя,
с небето сливам се, превръщам се на облак.
Звездите ми изплитат пелерина,
тя свети, като кристал от злато от престола.
Таксито прелетява над заспалата земя,
мечтите сред сънища се материализират.
Броячът спира, светът внезапно е онемял.
Дошли сме до невидимата точка на пристигане.
И се хващам за перилата на хоризонта.
И мечтата ми, събудена, разперва пръсти,
отваря се душата ми във всички фронтове.
Остава ми просто да тръгна и да се прекръстя...
Няма коментари:
Публикуване на коментар