КЪМ СЛЪНЦЕТО
Ще оставя слънцето да ме обича,
да огрее най-тъмния ми кът.
В светлина душата да облича,
да прониква в тленната ми плът.
Да запали пламъка в сърцето ми,
оня огън,който Бог ми дал.
Ще горя докато засветя,
цялата докато стана плам.
Слънце мило,моля те едничко-
знам любов даряваш без пощада,
изгори около мене всичко,
но ми пощади единствено крилата!
Към Духа Божествен да се вдигна,
да надрастна земния си път!
В истина,любов и чиста,
да се слея с Него на мига!
БЪЛГАРКА
Корава семка-жилава и древна,
по-румена от ябълка червена.
Тя българка е-нежна и неземна,
от памтивека е родена.
Зачената в градините на Едем,
сам Бог усърдно я е сътворил.
Величествена,силна,чародейна,
куп дарове и е вградил.
В Родопите глас да извива,
снага да кърши в гордия Балкан.
Кръшна да жъне в тучна нива,
шарени багри да вплита в своя стан.
На цвят да ухае,кожата и свила.
Мистичен поглед с огън най-свещен.
Във бялата си пазва тайни скрила.
Орисница,вещарка,дух вглъбен.
Това е българката-свят безкраен,
цветя буят в пометения двор.
Безброй слънца в душата и играят,
сърце тупти,горящо от любов.
МАГИЯ
Капка дъжд от дъжда съм,
песъчинка от пясъка край морето.
Слънчев лъч в утринта съм
и искрица в усмивката на детето.
Като полъх в нощта съм-
косите ти разпилявам.
Като вятър в гората
дърветата разлюлявам.
Ще пристигна с дъгата
в седем цвята различни.
Ще доплувам с реката
с буйни ручеи бистри.
Ще те взема със мене
да пояздим простора.
Ще разлистим тревата
и цветята на двора.
И светът ще изчистим
от тъга и умора.
Ще ни срещат с усмивка
ведри весели хора.
Няма коментари:
Публикуване на коментар