понеделник, 13 октомври 2025 г.

Росица Нинова - стихове

 КЪМ СЛЪНЦЕТО

Ще оставя слънцето да ме обича,

да огрее най-тъмния ми кът.

В светлина душата да облича,

да прониква в тленната ми плът.             



Да запали пламъка в сърцето ми,

оня огън,който Бог ми дал.

Ще горя докато засветя,

цялата докато стана плам.


Слънце мило,моля те едничко-

знам любов даряваш без пощада,

изгори около мене всичко,

но ми пощади единствено крилата!


Към Духа Божествен да се вдигна,

да надрастна земния си път!

В истина,любов и чиста,

да се слея с Него на мига!


БЪЛГАРКА

Корава семка-жилава и древна,

по-румена от ябълка червена.

Тя българка е-нежна и неземна,

от памтивека е родена.


Зачената в градините на Едем,

сам Бог усърдно я е сътворил.

Величествена,силна,чародейна,

куп дарове и е вградил.


В Родопите глас да извива,

снага да кърши в гордия Балкан.

Кръшна да жъне в тучна нива,

шарени багри да вплита в своя стан.


На цвят да ухае,кожата и свила.

Мистичен поглед с огън най-свещен.

Във бялата си пазва тайни скрила.

Орисница,вещарка,дух вглъбен.


Това е българката-свят безкраен,

цветя буят в пометения двор.

Безброй слънца в душата и играят,

сърце тупти,горящо от любов.


МАГИЯ

Капка дъжд от дъжда съм,

песъчинка от пясъка край морето.

Слънчев лъч в утринта съм

и искрица в усмивката на детето.


Като полъх в нощта съм-

косите ти разпилявам.

Като вятър в гората

дърветата разлюлявам.


Ще пристигна с дъгата

в седем цвята различни.

Ще доплувам с реката

с буйни ручеи бистри.


Ще те взема със мене

да пояздим простора.

Ще разлистим тревата

и цветята на двора.


И светът ще изчистим

от тъга и умора.

Ще ни срещат с усмивка

ведри весели хора.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

The Muse with You - magazine for poetry and art. * Списание за поезия и арт.

Две плачещи върби - Деси Цветкова