Христо Смирненски - Улицата

 

Гърми тя с трясъците непрестанни
и с грижите всевечни на света
и шепне кървавите си закани,
притисната от каменни титани
и бремето на пъстра суета.

 

През делничните утрини, когато
ридаят в хор фабричните тръби,
тя стене глухо в болката си свята,
познала горестите на тълпата
и бурята на утрешни борби.

 

По нея се усмихват в колесници
престъпници, пигмеи и царе,
а дните в едноцветни върволици
отлитат, като непознати птици,
над нейното нестихващо море.

 

Но дебне улицата със закана,
настръхнала подобно огнен змей,
прикрила пламъците на вулкана,
при първи зов на празнична камбана
готова лавата си да разлей.

 

И гръмнала отвсъде с изненади,
преобразена в своя мощен гнев,
тя гриви огнени от барикади
развява пред смутените отряди
и блика трясъци и бурен рев.

 

А сред дима и викове победни
целунати от кървавата нощ,
един до друг деца и старци бледни
угасват върху камъните ледни
с усмивката на малкия Гаврош.

Стихотворения от Весислава Савова

 (цветово)

пожълтели листа

а лятото едва прохожда

истерии температурни

и жажда за живот

ръкавите увисват

изпрани на простора

ръцете потъмнели

сякаш черен шоколад

размазани букви

на булевардни романи

булевардите даже нощем

не спят а жужат

повреден светофар

мигат червено и жълто

а зеленото е точно под тях

(по августовски)

мога да ходя по небе

август го пусна

в локва от кратък дъжд

небето ми е до глезените

а ръцете – вятърни мелници –

измерват ритъма на лятото

та-та-та-тааам

рано е за сбогуване

дори луната по-рано изгря

за да повярва в това

захарният памук на мечтите

лепне по устните на мъж

вторачен в глезените ми

капките небе по тях

му обещават още лято

никога не е късно

... през август

та-та-та-тааам

тишината танцува

 

(танц)

морето размятало

полите от пяна

танцува нехае

че мокри брега

небето наднича

завива се с облаци

под които прозира луна

а утрото разплакано

прашно сменя сезона

... писък на гларус

над притихнал град

Людмила Данова - Намерих онази жена

 Все вървя и търся онази жена,

дето на баба ми да прилича.
Да има плитка тънка на свойта глава,
да ме гали с очи и да ме обича.
Срещах много жени, дето бяха такива,
но ни една не докосна мойта душа -
нито ме направи щастлива,
нито пък беше като нея добра...
Уморих се да търся. Седнах до езеро бистро.
Понечих да си плисна вода
на лицето си морно, но кристално чисто.
Погледът ми нейният образ спря.
Погледна ме и се усмихна.
Аз намерих тази жена,
дето на баба ми да прилича!

Картина Васил Стоилов

Сиянието Вани - Очите ти

 В очите ти скъпи е цялата вселена,

опитвам се да погледна по-дълбоко в теб,

в тях оглеждам се като огледало,

звездите виждам светещи в тях.

Толкова необятни и дълбоки,

аз с теб,аз в тях,

опитвам се да се потопя в тях,

в погледът ти толкова дълбок…

Топлиш ме с твоите очи,

мили мой,ах как чаках аз,

отново да срещна този поглед,

в който виждам светлина и обичта.

В очите ти любими,

аз знам открих и обичта,

тази истинска частица,

която липсваше ми досега!

В очите ти мили е цялата вселена…

Петра Амбра - Житието

 Житието -

хем река, хем пътека, ту бърза, ту се прави на слепец. Ту ме целува с дъх на пепел, ту ми поднася златен венец. То често пее с различни гласове, а аз му вярвам - ей така, наивно. Веднъж, ме среща със скръбта, а друг път - с радост неприлично дивна. Редя си дните - низа със игла всеки ден пробожда, но и свързва, а то ги мести, както му се иска. И уж съм мъдра, уж съм зряла, но пак се лутам в своята мечта. Не съм пророк, ни философ, но знам - животът не е за разбиране. За смях, за грях, за обич и любов е, и за малко спиране.

Лили Сотирова - стихове

             Кубчета. Подреждат пъзела на живота.

            Триизмерен е целият ни свят.

Светлината продължава и след смъртта.

Тя е просто преход. Навлизаме в друго измерение.

Разговори с душата на духовно живи персонажи.

Кубчета. Сфери със симетрии.

 

Дневници на живота ми.

В тях е всичко.

Душата ми толкова пъти умря!

Сърцето неусетно оживя след всеки взрив.

Целият ми свят. Придружен от другостите на личността.

Виждам само кутии без душа.

Раят е там, където си сам.

Рай е! В погледа на сетивата.

Рай е! В близостта с далечината.

Утвърждава се същността в прозрачността.

 ***

Изчаквам те, Живот.

Спряла съм в този кадър,

за да усетя нюансите, които носиш.

Прегръщам се с непознатото.

Целувам се с перспективата.

Изкачвам асиметрични стълби.

Книгите говорят без глас.

Всяка клетка е различен живот.

Нищо не е еднакво сиво.

Устните ми са в разнообразни цветове.

Излизам извън рамките, в които израстнах.

Изричам подсъзнателни думи.

Прожектирам целия си остатък от живота.  

Митко Димов - стихове

                        Не трябва да мисля за тебе,

не бива да те обичам,

но вече съм толкова влюбен –

ще съгреша!

Разделят ни много посоки

и грозните клюки на хората

Ти си още момиче,

аз – вече баща.

Поболя се сърцето ми,

че те срещнах толкова късно.

Ако ти кажа „обичам“,

ще съгреша.

Искам да съм свободен

от своите брачни окови

и да премина със тебе

през целия  град

ПРОСТИ МИ,МАМО

 

Животът отлетя като усмивка,

стопи се като утринна звезда.

От спомените не остана нищо,

което да ме топли през нощта.

Прости ми, мамо, че не те послушах,

не ти дарих желаната снаха.

Прости ми,че до днес не се научих

да разпознавам болка от тъга.

Прости ми, че не те дарих със внуче

и името ти с туй да продължа.

Опитвах се, но тъй и не улучих,

дори насън, красивата мечта.

Съдбата ми навярно е сгрешила –

сега поглеждам пътя извървян:

с талант за песни тя ме е дарила,

а другото – поръсила с тамян.

Потеглям вече. Ти недей да плачеш!

Отново ще се върна някой ден,

но този път в ръцете с пеленаче

и със голямата любов до мен.

Сибина Оприна - Върни се любов

 Септември скъса златната си нишка,

отново към звездите с песен полетя,

остави стих във есенната книжка,

изписана от шепота на падащи листа,

които ми напомнят, че в живота

най - важни са обикновените неща,

който носят в утринта утеха,

смисъл, чар, любов и светлина.

Какво е нужно на човека, сбогуващ се

със тази ярка септемврийска красота? 

Преди години казал е поета -  пътека 

определя смисъла на Божиите дела.

По моя път ще мине тишината,

изпуснала отново сутрешния влак,

до следващия има още малко време,

любов, очаквам да се върнеш пак.

който носят в утринта утеха,

смисъл, чар, любов и светлина.

Какво е нужно на човека, сбогуващ се

със тази ярка септемврийска красота? отново към звездите с песен полетя,

остави стих във есенната книжка,

изписана от шепота на падащи листа,

които ми напомнят, че в живота

най - важни са обикновените неща,

който носят в утринта утеха,

смисъл, чар, любов и светлина.

Какво е нужно на човека, сбогуващ се

със тази ярка септемврийска красота? 

Преди години казал е поета -  пътека 

определя смисъла на Божиите дела.

По моя път ще мине тишината,

изпуснала отново сутрешния влак,

до следващия има още малко време,

любов, очаквам да се върнеш пак.

отново към звездите с песен полетя,

остави стих във есенната книжка,

изписана от шепота на падащи листа,

които ми напомнят, че в живота

най - важни са обикновените неща,

който носят в утринта утеха,

смисъл, чар, любов и светлина.

Какво е нужно на човека, сбогуващ се

със тази ярка септемврийска красота? 

Преди години казал е поета -  пътека 

определя смисъла на Божиите дела.

По моя път ще мине тишината,

изпуснала отново сутрешния влак,

до следващия има още малко време,

любов, очаквам да се върнеш пак.