Възможно ли е любовта да се влияе от произхода ни? Важно ли е кои са родителите ни, когато я има? Има ли значение какво е семейството, от което сме произлезли? Може ли да обичаме даден човек, ако родителите ни са врагове или пък той има конфликт с някой от тях? Изобщо трябва ли да ни пука за миналото му, ако го обичаме и той ни отвръща със същото?
Много истории са потвърдили, че щом я има любовта между двама души, нищо друго не е от значение.
Помисли си за Ромео и Жулиета, чиито семейства са се мразили. Но това спряло ли ги е да се обичат? Не, щом са приели смъртта като единствена възможност да бъдат заедно.
Социалното положение на Джейн попречи ли на мистър Рочестър да я обикне? Не, защото той я обичаше заради добрата ѝ душа.
Неравностойното положение, в което Джейн намери своя любим отказа ли я да го обича?
Ами Рис Уинтърборн от бестселъра на Лайза Клейпас „Докато свят светува“ изостави ли любимата си Хелън, само защото е дъщеря на врага му Ванс? Не. Той я прие такава, каквато е и се влюби в нея заради самата ѝ същност.
Дали и Александър ще ме приеме, когато разбере кой е истинският ми баща? Дали връзката между нас ще продължи или той ще си тръгне от мен завинаги и ще ме намрази. Възможно ли е силните му чувства, които знам, че изпитва към мен, да се изменят?
Подобни мисли ме измъчваха, докато с Александър бяхме гаджета. Цели три години, в които аз криех една огромна тайна от него. Но нямах смелостта да му призная.
Проблемът се криеше в това, че Алекс е една от най-големите музикални звезди в страната ни, а един определен журналист разпространяваше всякакви недопустими лъжи за него и заради това двамата не се понасяха.
– Мразя този човек и всичко свързано с него – сподели ми веднъж той. – Постоянно разпространява лъжи за мен и критикува работата ми. Нищо не съм му направил, но той не се спира. Дори не се трогна, когато го осъдих и ми плати 10 000 лв. Но нали е великият Тихомир Николов. Имам чувството, че той е самият дявол.
Съответно аз бях изчадието на дявола и той щеше да ме намрази завинаги. Не можех да допусна това. Прекалено много го обичах, за да си позволя да го разочаровам и видя омраза в очите му.
Всичко щеше да бъде наред, докато смяташе Денис за мой баща, съдейки по имената ми. А и с Тихомир не общувахме. Той никога не е бил до мен. Не ме приемаше за дъщеря и аз не го исках за баща. Бях изключително доволна от семейството си и втория баща, който ме призна за свое дете, отгледа ме и винаги беше до мен. Затова нямах никакво намерение да разкривам тази подробност пред Алекс, колкото и да ми тежеше на съвестта. Само два варианта щяха да ме принудят да разкрия тази омразна истина – ако ми предложи брак или Тихомир се появи изведнъж и заяви, че съм негова дъщеря.
А както вървяха нещата през тези години, нямаше никакви изгледи за брак и нежелан баща. Александър беше прекалено зает с музиката си, турнетата и интервютата. Аз пък помагах на нашите да развиваме хотела и имах много ангажименти. Просто се чудех как успях да се срещна с него и да го впечатля. Защо от всички жени в този град той избра точно мен? Една най-обикновена двадесет и пет годишна жена, с кестенява коса, кафяви очи, лунички по лицето и ръст от 150 см, делящи я от земята.
Намерихме се, когато със семейството ми се преместихме в София. Някак си татко беше успял да се свърже с Александър и го беше поканил на церемонията по откриването на хотела. Така се запознахме. Между нас веднага се усети някакво привличане.
Среща след среща и чувствата ни пламнаха. Започнахме да излизаме, да се опознаваме, дори заживяхме заедно, въпреки че много внимавахме да не попадаме под прожекторите на журналистите. Александър не обичаше да споделя неща от личния си живот. Клюките го вбесяваха. Мен също. Пък и не желаех Тихомир да разбере за връзката ни. Не исках да му доставям удоволствието да ни нарани, като се появи и предяви правата си над мен, разваляйки отношенията ни.
Вярвах, че всичко се нарежда добре, докато съдбата не реши да провери любовта ни.
Беше през една дъждовна есенна вечер, в третата година от връзката ни. Вечеряхме, след като той се беше върнал от двумесечно турне из страната. Явно много му бях липсвала, защото постоянно ме прегръщаше, целуваше ме и не отделяше синия си поглед от мен. И на мен не ми беше леко. Телефонните разговори не ни стигаха. Копнеех да е до мен, да прегръщам широките му силни рамене, да заравям нос в копринената му кестенява коса, да се надигам на пръсти, за да получа сладка целувка и да слушам приказния му глас.
Не млъкнахме нито за секунда. Разговаряхме за всевъзможни неща, а аз се интересувах от всичко, случило му се на концертите.
– Песните, които написах за теб, много се харесаха на публиката – ентусиазирано отбелязваше той, държейки ръката ми. – Ти моето вдъхновение, Елиза.
– Радвам се, че е така – усмихнах се аз, доволна от изявлението му. – Ти също ме вдъхнови да направя много неща.
– И смятам винаги да бъде така – каза той и ме придърпа в скута си, а очите му заблестяха дяволито.
– Алекс! – изписках аз. – Рано е за това. Някой може да дойде и да ни види.
Той се разсмя и започна да ме целува.
– Не ме интересува. Знаеш ли колко време бях без теб? Цели два месеца. Това едва не ме уби. Сега искам да се съживя. Дори ще се зарадвам, ако някой стане свидетел на това, което се каня да направя.
Внимателно ме подбутна, за да се изправя, извади нещо от джоба на дънките си и коленичи пред мен.
Едва не получих сърдечен удар. Кръвта ми замръзна. Дишането ми се затрудни, а Алекс отвори кутийката с блестящ пръстен и ме погледна, готвейки се да произнесе речта си.
– НЕ! – изкрещях аз и се разплаках. – Моля те да не правиш това! Много те обичам, но не ми предлагай брак! Не искам да ме принудиш да ти призная нещо, заради което ще те изгубя.
Последва ме до стаята ни, където аз се строполих като изсъхнало дърво на леглото, а той ме наблюдаваше изумено.
– Защо не искаш да ти предложа брак? – веднага поиска да разбере. – И какво е това, което криеш от мен? Как така ще ме изгубиш?
Задавих се от плач, а той седна до мен, потупа ме по гърба и зачака. Разтреперих се цялата и започнах да си гриза ноктите.
– Елиза! – това беше навикът ми, който го дразнеше. – Не си яж ноктите, а ми кажи какво става!
– Не мога – изхлипах и изтрих ръцете си в блузата си, обмисляйки думите си и начин да отклоня вниманието му от идеята. – Не знам откъде ти дойде тази идея. И ти и аз сме заети с кариерите си. Защо искаш да се женим? И така сме си добре. Обичаме се и се грижим един за друг. Какво не ти стига?
– Искам да носиш фамилията ми и да си моя съпруга – твърдо заяви Алекс. – Искам да имаме деца, носещи нашата фамилия. Искам да сме истинско семейство.
– И без да нося фамилията ти, съм твоя – отвърнах му аз, а сълзите не спираха да се ронят по бузите ми като есенни листа. – Ние сме истинско семейство и без брак.
Видях как хиляди емоции, точно като времето, се изредиха през лицето му и накрая надделя гневът му. Той скочи от леглото и сложи ръце на кръста си.
– Какво ти става, за бога? Защо увърташ, а не караш направо? Признай ми какво те измъчва? Коя нормална жена не мечтае любимият ѝ да ѝ предложи брак? Или всичко между нас е лъжа и аз не съм твоя любим?
Веднага се озовах до него и сложих ръце на гърдите му, а душата ми се разкъса от предположението му, че не го обичам.
– Обичам те с цялата си същност, Алекс. Затова не искам да ми предлагаш брак. Между нас има една тайна, която се страхувам да ти разкрия.
– Рискувай! – окуражи ме той и стисна раменете ми. – Нека да разберем заради какво ще ме изгубиш!
Нямаше връщане назад. Нищо не можех да направя. Беше дошъл моментът на истината. Нямаше как да избягам и да се скрия някъде от него. Щеше да ме намери навсякъде, дори и на луната, и да продължи да упорства.
– Нищо не съм направила – избъбрих аз, впивайки очи в неговите. – Не съм виновна, че така се е получило. Просто се е случило и аз не съм имала избор. Никой не избира родителите си.
– Защо говориш за родителите си? – смръщи вежди той.
– Защото е свързано с тях, Алекс. По-точно с баща ми. – замълчах, опитвайки да си поема хубаво въздух и продължих. – Човекът, чието име и фамилия нося, не е биологичният ми баща.
Алекс подсвирна и поклати глава.
– Как така?
– Истинският ми баща ме е изоставил още преди да се родя. Но за жалост във вените ми тече неговата кръв. А ти не искаш да имаш нищо общо с този човек, защото го смяташ за самия дявол.
След признанието ми, двамата потънахме в непоносима тишина. Той пусна раменете ми и се обърна към прозореца. Аз замръзнах на мястото си, очаквайки новото му избухване. Опитах да се овладея. Сълзите ми нямаше да го трогнат, ако в него се пробуди омраза към мен.
– Искаш да ми кажеш, че истинският ти баща е Тихомир Николов ли? – долетя суровият му въпрос.
– Той е – потвърдих аз. – Но не си общуваме. Той не ме иска за дъщеря и аз не го искам за баща. Моят баща е и винаги ще бъде Денис.
Алекс ме погледна през рамо и скръсти ръце пред гърдите си.
– А той знае ли за съществуването ти и за връзката ни?
Застанах до него и започнах да му обяснявам как точно стоят нещата.
– Знае за съществуването ми, но не го е грижа. Интересува го само кариерата си. Обича да прави хората нещастни. Вълнуват го пикантните клюки. А когато няма такива, той сам си ги измисля. Както прави с теб. Не един път те е обидил, а нагруби и за семейството ти. Поради тази причина си мисля, че ти няма да искаш да бъдеш с мен.
Реакцията му ме докара до нов емоционален изблик. Притегли ме в обятията си, притисна ме с големите си ръце и се разсмя.
Разсмя се в този напрегнат момент, когато аз почти не напуснах тялото си.
– Опасявала си се, че общата ти кръв с Николов ще ни раздели – нежно изтъкна той, галейки косата ми. – Страхувала си се, че ще се откажа от теб, заради тази дребна подробност?
– А няма ли? – попитах го с писклив глас. – Сигурен ли си, че няма да ме намразиш, защото съм негова дъщеря?
Той се вгледа многозначително в мен.
– Как си мислиш, че ще те намразя, заради нещо, което не е по твоя вина? Ти сама каза, че не избираме родителите си. Не си искала той да ти е баща и не си виновна, че е такъв долен злобар.
– Така е – бързо се съгласих.
– Тогава защо си се измъчвала в продължение на три години и не си ми казала, че той ти е баща? Трябваше да го науча още в самото начало. Така щях да съм наясно защо толкова много се притесняваш, когато сме навън.
– Не ти казах, защото ме беше страх, че ще се разделим. Не исках да те изгубя заради човек, който никога не ме е обичал.
– Никога няма да ме изгубиш – категорично обяви той и за потвърждение ме целуна.
Потопихме се в страстния момент и в любовни обещания.
Може би все пак ни беше писано да сме заедно, независимо чия дъщеря съм. Май напразно съм се тормозила цели три години, че ще изгубя любимия си. Осъзнах го в тази студена есенна нощ и бях облекчена, че между нас вече няма никакви тайни. Всичко беше споделено и прието.
– Ти си моя! – подчерта Алекс, след като ме притисна до голите си гърди и придърпа завивките, за да ни покрие. – Запомни, че душите ни си принадлежат, както и сърцата ни. Важна е само нашата любов.
– Важна е само нашата любов – повторих аз и се усмихнах. – Завинаги ще бъде така.
*****
Няколко дни по-късно във всички вестници и в социалните мрежи излезе новината, че аз и Александър сме заедно. Виновникът за това беше, естествено, не кой да е, а баща ми - Тихомир Николов, който ни нападаше с грубиянски измислици.
– Алекс! – направо изревах аз, когато го видях да влиза в хотела. – Кой е казал на Тихомир Николов, че сме заедно?
Той дойде при мен и ме прегърна през раменете.
– Аз му казах – шокира ме той. – Лично отидох при него и му заявих, че независимо колко много ме ненавижда, независимо от всички гадости, които изписа за мен и семейството ми, аз никога няма да се откажа от дъщеря му и ще се оженя за нея.
– Наистина ли си го направил? – настоях аз, а той потвърди с кимване. – Но защо?
– За да може спокойно да се разхождаме из улиците на града и да не ни пука кой ще ни обсъжда. Такъв е моят живот, любима, а аз имам намерението да си част от него, докато не поема последния си въздух.
– Алекс! – разсърдих му се аз и го тупнах по рамото. – Никога не говори за страшни неща!
Той ме прегърна и ме целуна. Истинско блаженство. Налагаше се да свикна с мисълта, че вече съм свободна от всички страхове и виновникът за това беше той.
Александър ме освободи от всичките ми страхове и въпреки всичко, което беше изписано от журналистите и от „баща ми“, двамата продължихме да се държим като едно.
Няма коментари:
Публикуване на коментар