Съществува ли още онази любов
като пъпка невръстна,
в майски ден и под снежен покров,
всеки миг да расте, да разцъфва!?
Съществува ли още?
Като пламенна жар
да избухне за миг светлината
и захвърлили всеки, своя товар,
да отворим на Рая вратата.
Пепел прехвърча, развилнял се пожар
дланите наши обгръща.
От кал бяхме и ще станем на кал,
само Тя...пак ще се връща!
Няма коментари:
Публикуване на коментар