сряда, 8 януари 2025 г.

Диана Фъртунова

 


ЧУДОТО НА ДУМИТЕ

Долитат думи – лястовици бели,

гнездо си свиват във тетрадка празна.

Мълвят легенди и преплитат с трели

сюжетите – и в делник, и във празник.

С крилете драскат във ефир поеми,

по жиците със разкази се щурат.

А през нощта са палави бохеми,

и уж на сън се влюбват и разлюбват.

Понякога отлитат от стрехата,

за кратко приютила ги уютно.

Но да се върнат чакам на вратата –

без тях не може да се случи чудо.


***
ЧАС НУЛА
В час нула – звезди от шампанско
разпръскват космически смях.
Въртим с календара безкрайно
мечтите, потънали в прах.
И тази година си тръгва
с последния нощен експрес.
Сияйна заря ни залъгва,
че всичко започва от днес.

Картина: Диана Фъртунова


-

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Абонамент за: Коментари за публикацията (Atom)

The Muse with You - magazine for poetry and art. * Списание за поезия и арт.

Две плачещи върби - Деси Цветкова

  • Пепи Дочева - цикъл стихове
      ОГЪН запалих дъжда пресуших думите издълбах кладенец Алиса отхапа отровната ябълка вълкът се превърна в агне на клада хвърлих черновите ос...
  • Людмила Данова - А снегът навън вали
      Снегът навън вали, вали, натрупа по калните улици. Събудено куче тихо скимти, студено е, няма и кокали. Затича се след случаен човек, бърз...
  • Илияна Гатева
      Птица в полет, но в затворено пространство. Скрит колет, за идващ празник. Вярвам в чудеса и знам - ще ми се явиш. Коледа е на колеса и да...
  • Дано е сън
      Небето е разбито, избухна като вулканично изригване. Звездите падаха като снежинки над езеро. Страшният съд дойде, или Изтокът замени Запа...
  • Volume - poem by Dessy Tsvetkova, the editor.
    ОБЕМНОСТ - Деси Цветкова   В четириизмерната фраза думите оживяват.   Героите ти шепнат в ухото, докосват те по рамото, крачат заедно с теб ...
  • Цонка Христова
    Земята се завъртя наобратно в съня си. Пълзящите се изправиха, а извисилите се запълзяха. Илюзия за чудо... *** А з, Пенелопа, предадох Итак...
  • On focus - Mohamed Merzoug, Algeria
     Daisies suit you somewhere on the edge of the river when the sunset turned to red  just like the clay where the faces and names come and go...