вторник, 30 август 2022 г.

Дария Георгиева и катексис в рими

 Нещо от дълбините на съзнанието ми...


КАТЕКСИС В РИМИ

Дори да те нямам, умът ми те следва 

и всяка фантазия напомня ми за теб...

Всяка песен така бленувана, но нечута

доказва разликата в "преди" и "след".


Съветвам бъдещето си да те забрави

и с някоя нова прищявка да те замени,

но аз не мога да губя, да се отказвам,

заради едното чувство, което ни дели...


Аз ще се науча да не те идеализирам -

казвам си, сякаш изисква малко усилия.

Аз ще изгубя магията, пазена за теб,

ако понечиш да попиташ "Скри ли я?"...


С пясък златист от плаж недоописан

ще се сражавам, за да има време за нас.

За всички, които не успях да обикна:

Апокрифът в кръвта ми не диша със вас!


Обичам те - толкова много ми коства

пред собствените си мисли да го призная.

Копнея те повече от всичко, което имам -

но без началото няма да издържа до края.


Този танц аз искам да изтанцувам бавно -

без страх, че ще заспя под лунната сянка.

Катексисът достигнах и описвам в рими

онова, което заблудих се, че ми е по мярка.


Дари(я) Георгиева


*катексис - съсредоточаване на психическа енергия в предмет или човек

*апокриф - словесно или писмено произведение, което се разпространява „нелегално“




Няма коментари:

Публикуване на коментар

The Muse with You - magazine for poetry and art. * Списание за поезия и арт.

Две плачещи върби - Деси Цветкова