Светлана Кирилова, да се препънеш във времето

 ЩЕ

Ще боли. Затова си родена.

Ще е тъмна нощта като в рог.

Ще изкупваш вина непростена.

Ще достигаш понякога Бог.

Ще мълчиш. Ще претегляш словата.

Ще намираш през скърбите брод.

Ще отричаш в часа за разплата

острото в смъртоносния бод.

Да лети ще приучиш душата,

на размах от самотно крило.

Паметта ще отвикне да смята

занапред в двойствено число.

♦️♦️♦️

ПРЕПЪВАНЕ

Препънах се на времето в обувките,

разхвърляни безредно пред вратата.

Разсипах си куплетите и буквите,

безизразно течеше си нататък.

Възпяват го и верни, и неверници,

издига и захвърля ги по вятъра.

Тълпят се самовлюбени, скъперници

минутките му да броят в театъра,

от който няма изход в близко бъдеще

( дори да пренастроим пак стрелките).

Загрижената кукувичка лъжеше,

че чакало спасение телците.

Прибираме си графика с надеждите,

обличаме си ризи усмирителни,

сърцата проверяваме с бодежите,

и пишем лудостта си с удивителни.

***

БЕЛЯЗАНИ

Беляза ни и ни посочи с пръст,

защото ни обикна и избра.

Водовъртежът скромния ни ръст

погълна хищно в своите недра.

Избълва ни и ни запрати вдън

води необуздани и не спря,

докато страховитият ни сън

не оживя и смъртно изтерза.

Удавници и жертви в синя плът

не ще потънем в калната вода.

От любовта си режем къс по къс,

за да напуснем долната земя.

 снимка: Деси Цветкова