Годините си заминават,
но легендите остават.
За любовта голяма
на луди-млади двама
преданието разказва
и истината ни показва,
че любовната разлъка
води до печал, до мъка...
Живели много отдавна,
с хубост на слънцето равна,
в китно село Еньо и Стана.
Споменът за тях е рана...
Помежду им любов голяма
пламнала. Такава няма!
С мисълта един за друг
като съпруга и съпруг,
посрещали зората
и се миели с росата.
С пъргавите си ръце
трудили се денем те.
Тайничко се поглеждали,
погледи те не свеждали.
А пък вечер в тъмнината,
мълвели си имената.
Бащата Станин опак бил.
Да я задоми си наумил .
Той за любовта и знаел.
За чувствата и нехаел.
Не го трогнали сълзите,
нито на Стана молбите.
Една вечер и съобщил,
че да я жени е решил.
След време всички узнали,
че Стана на друг са я дали.
От съседно село с дари
дошли тежки сватбари.
Стана булка да отведат,
на младоженец - да дадат.
Кахърна, че е - не разбрали,
мъката и не узнали.
Последвала ги Стана вяла,
но реката щом видяла,
булото хвърлила със замах,
скочила внезапно тя без страх
в бурната придошла вода,
тъгувайки за либе и рода.
Решила се Стана така
да се хвърли в Тунджа река.
Щом за бедата Еньо разбрал,
мигом от мъка се поболял.
Години девет бил на легло,
живот в нерадост и тегло.
Нивите му запустели,
пък животните измрели,
кладенец пресъхнал в двори,
къщата ще се събори.
Няма го канарата мъж!
Рухнал Еньо изведнъж...
От любовна мъка обзет...
Ще живее ли занапред?
Постелката му изгнила,
болест силите изпила.
Множат се злините безчет!
Каква съдба! Какъв късмет!...
А от мъката му сломена
да му помогне веч решена,
на годината десета
сестрицата му клета
там - над стана се навела,
платно недотъкано взела.
На кръст точилка вързала.
Да го спаси тя бързала.
Сръчно с платно я увила,
с женски дрехи - украсила.
С було куклата покрила
и на Еньо промълвила:
- Стани, братко! Дойде Стана!
Тук при нас е отзарана!
Радост за теб ще настане!
Булка иска да ти стане!
Щом с очи куклата зърнал,
Еньо с поглед я прегърнал
и отлетяла му душата
ведра горе в небесата.
А те отворили се изведнъж,
изпратили проливен дъжд.
Земята бързо напоили,
за нов живот я съживили.
Росна и раззеленена.
Плодородна, преродена.
...
Оттогава има обичай
на Еньовден - това се знай,
кукла да забулват моми.
Буля да ги благослови
с щастливи години безчет,
с вярна любов и берекет!
Впечатли ме тъжната легенда и я написах в рими.
Анка Козарева
Няма коментари:
Публикуване на коментар