По русата
акуратно
вчесана
в плитка
коса
на
луната
се изкачвам
Цяла
Устремена
Вечност
Очите й
разхвърлят
карти
таро
по нечии
вселени
За разплакване
Не катерушки
искам
по слънчеви
отблясъци
В тъкачни
сплитки
🌷🌷🌷🌷🌷
Когато
се прибират
за почивка жадни
изтерзани мисли
А палави крачета
гладност
ги посрещат
Спокойствието
Побягва
Все
Встрани
Да си дочака
Времето
И ловно котешко
Ми е
За мишки
И човеци
🌼🌼🌼🌼🌼
мечтите
се събуждат
само нощем
на
Бели коне
Миг
за мига
С вдъх
Живец
в човешко
междувремие
затлачено
разчиствам
душата си
Мариана Гъркова
#БлагаБосонога
снимка: Деси Цветкова
Няма коментари:
Публикуване на коментар