събота, 25 юни 2022 г.

Ех, така, Максим Велков

 ЕХ, ТАКА

Не разбирам 

самотата на нощта 

цяла с мечти покрита 

не разбирам 

гмежът на деня

от пустота протрит

Не разбирам

пустота  запълнена

на сърце от барабан

не разбирам 

тоз букет от самота

там сред цъфнали

лехи от сърца 

недокоснат 

от мечти на душа 

към нощ тръгвам

да придърпам пак

самотата на тълпа 

таз нощна 

топла

на душа завивка, 

омекотена

с пустота на барабан.


    ♦️♦️♦️♦️♦️♦️


ЕХ, ТАКА

Не разбирам 

самотата на нощта 

цяла с мечти покрита 

не разбирам 

гмежът на деня

от пустота протрит

Не разбирам

пустота  запълнена

на сърце от барабан

не разбирам 

тоз букет от самота

там сред цъфнали

лехи от сърца 

недокоснат 

от мечти на душа 

към нощ тръгвам

да придърпам пак

самотата на тълпа 

таз нощна 

топла

на душа завивка, 

омекотена

с пустота на барабан.


Максим Велков





Няма коментари:

Публикуване на коментар

The Muse with You - magazine for poetry and art. * Списание за поезия и арт.

Две плачещи върби - Деси Цветкова