Тихо, тихо песничка си пее
момичето на влюбеното ми сърце,
северен ветрец косите й вее
и румени нежното й лице!
А песничката пее тъй нежно
и се слуша толкова невероятно,
като Орфей пее тя чисто,
а над нея лети жеравно ято.
Тя е горско момиче,
аз пък, ловецът, там я срещнах,
прекрасна като пролетно кокиче,
в сърцето си да ме приеме пожелах.
Името й сега нося в сърцето
и се наричаме "Любим и любима"!
И тъй щастливо е сърцето,
а душите ни политат.
Няма коментари:
Публикуване на коментар