Надежда Тодорова

 СБОГУВАНЕ

Ти тръгваш...

А аз се превръщам

във 

        вятър

                  дъжд, 

                            звезди 

                                   и слънце...

Вятърът в косите ти-

това са моите ръце-

            обичащи все още.

Дъждът във твоето лице-

това са моите сълзи-

            от нас така са нежелани..

А в черната самотна нощ

за тебе две звезди ще светят-

           позна ли моите очи?

Със слънцето сърцето ми се сля

и винаги на този свят

            за теб ще има топлина.

Ти тръгваш...

А аз се превръщам

във 

        вятър

                  дъжд, 

                            звезди 

                                   и слънце...

За да остана завинаги с теб.

© Н.Тодорова- НадиКа