ЧАС НА БЕЗУМИЕ И РАДОСТ
"Уолт Уитман, дай ми твоя глас."
Пабло Неруда
Уолт Уитман, дай ми твоя глас!
Уолт Уитман, дай ми твойта сила!
И нека да настъпи тоя час,
измерен със космически мили.
И Ботев и Петьофи са до мен,
Неруда вече разговаря с Омир.
Уолт Уитман, дай ми твоя ден
и Космоса до края ще разтворим.
Безкрайна е мечтата, мисълта,
душата на човека е безкрайна.
Бездънна и безбожна е нощта.
Поетът е една велика тайна.
Във Хънтингтън, Калофер и Средец
е тихо като в храм след литургия.
Забравеният лавров стар венец
проблясва край съзвездието Лира.
♦️♦️♦️♦️♦️♦️
СКАЛБИЯ
О, небеса! Какви кошмари
връхлитат нямата душа.
Умът мълчи като попарен
и влачи се едвам пеша.
Умът се трови и линее
в безпътицата на страха.
Омраза и любов синеят
през облаците и праха.
Желания и страсти тъмни,
разгромна радост и лъжи.
И толкоз бавно се разсъмва,
че даже въздухът тежи.
В заблудите на полуздрача,
в пространството на немощта
пръхти душата на палача
като невидим бик в нощта.
О, Скалбия! Нали си име
на светлината и съня...
И неизвестната богиня
на разума и на деня!
♦️♦️♦️♦️♦️♦️
НА СТАРАТА ГЕМИЯ
Жената съзерцавах аз
на старата гемия.
И стъпил прав
върху олющения борд
с очи я пиех.
И гледах как косите,
съскащи от електричество,
отмята...
Родената от слънцето,
от вятъра
и от водата...
Няма коментари:
Публикуване на коментар