Море,
разяжда ме
твоето стенание.
Прогонва покоя,
оголва лъжата,
убива смъртта.
От едно се страхувам, море -
и много живот е равен на смърт.
💦💦💦💦💦
СЯНКА
много къс разказ
Видях една приятелка.
После - градския луд.
Почувствах се на сигурно място и продължих да следвам сянката си по асфалта.
♦️♦️♦️♦️♦️♦️
Събуждат Птиците Деня.
Събуждат синьото.
Снега
прогонват.
Отсядат сред извити Клони,
разперени в Небе блестящо.
Прибавят Мед в Звука му,
Меда на Времето.
Откриват стари хоризонти
с Люляци,
Трева,
Река,
Ухание.
🐦🐦🐦🐦🐦
Топола,
устремена към небето,
с ръцете си в просъница плете
въздишката на вятъра следобеден.
🌏
A poplar,
aimed at the sky,
knit the sigh of the afternoon wind
with its hands in a half asleep.
🏞🏞🏞🏞🏞
ПЪТ
И винаги нещо е в повече,
и винаги нещо не стига -
така ще вървим по пътеката,
облечени в лунни петна.
илюстрация, авторката
Няма коментари:
Публикуване на коментар