Ако можеше с пръсти да усетиш ударите на сърцето,
Отвътре между стените къса се неусетно,
Ако можеше с пръсти да усетиш сломената душа,
Отвътре между стените ридае тихично тя,
Болка, по-силна от рана, прозязва дълбоко душата,
До последно душата се надява, че тази болка, по-силна от Ада ще оттегли своята стража,
До последно надеждата в душата тайничко се надява да излекува тази болка, по-силна от рана,
А мислите разпилени са в хаос, зрението замъглено и слухът сякаш е спрял,
В бездната на болката сякаш всичко е спряло, животът отдавна го няма,
В тъмнината на бездната една светлина проблясва, надеждата се обажда,
Изходът е тъй труден, но неизбежен, защото животът продължава,
Проблясват светлини и огряват тъмната бездна,
Надеждата спасява човешкия живот, лекува болката в душата,
И изведнъж сърцето спира с тежките като стомана удари,
Усеща надеждата по-силна от всякога,
И сега ако можеше с пръсти да усетиш как сърцето и душата се лекуват,
Раните превързват си и взаимно се допълват,
Надеждата обаче знаеше добре, че тази болка ще изчезне и че всичко ще бъде наред.
снимка: Деси Цветкова
Няма коментари:
Публикуване на коментар