Капна тя и на бузата поспря се,
като белег от стара рана,
да напомни, че сърцето заболя,
всяка сутрин от рано-рано.
Към устните ще се стече,
напукани, от болка свити,
сякаш искаше да отвлече,
мислите за спомени изтрити.
Но едва ли може да забравим,
тези спомени за нещо свидно,
че каквото и да направим,
животът се изнизва... очевидно.
Сълзите следват една по една,
коя от мъка, коя от радост.
Животът кратък е - една сълза,
потекла и капнала... за жалост.
Няма коментари:
Публикуване на коментар