неделя, 6 март 2022 г.

Селекция от стихове

Като детско влакче,
животът по релсите,
изкачва се, слиза,
понякога в преспи
дълбоки навлиза.
Перони, разни -
спираш за кратко
и пак поемаш –
животът те блазни.
Първи перон -
протича детството.
Вторият - е младостта.
Трети перон –
стъпил си здраво,
пресичаш зрелостта.
След години следва
вечният покой - ала
кой е казал, че е вечен той.
Дали във бъдеще едно,
отново няма да потегли то... 
 
Петра Амбър (Петя Атанасова)
 
🍁🍁🍁🍁🍁
 
(смелост)
мислиш си
смел съм
по релсите крача
и не казваш
дори и наум
влакът отдавна
там не минава
крачиш ли крачиш
но... сам
quō vādis
но не domine
него го разпнахме
та на човек ли
ще цепим басма
да, крачѝ си
нали не им пречиш
докато накриво
не стъпиш и ти
 
Весислава Савова
 
🍁🍁🍁🍁🍁
 
Влизаш във виртуалния свят
и потъваш,
изгубваш се...
Аз те търся 
по релсите от пиксели...
Какво е това объркано 
дигитално влюбване,
как да се намерим истински...
 
Деси Цветкова
 
🍁🍁🍁🍁🍁
 
Пътувам със влака "Житейски години",
облечена в мигове, гримирана с грях.
Багажът натъпкан е с хиляди спомени,
в които обичах, мразех, горях.
Пътувам, а там зад прозореца прашен
прелитат сезоните ми - стаени въздишки,
събрани във филм късометражен,
със хиляди сцени, макар и незрими.
Пътувам и леко е в мойта душа,
пропускайки често спирка след спирка.
А с четка Любов върху платно Доброта -
рисувам Надежда. И грейва усмивка! 
 
Яна Ангелова - Яни
 
🍁🍁🍁🍁🍁
 
Неясен път
 
Съдбата на пуста гара ме запрати.
Без никакъв изход, посока и влак.
Душата ми виеше от болка и ужас,
а аз търсех някакъв предупредителен знак.
На много незначителни гари слизах досега,
но после внезапно разбирах,
че времето ми безмилостно си изтече.
Сега правя скок към неизвестното,
а очакванията ми се преплитат със
страдание ненужно.
Взирам се бавно във всичко онова,
което виждам и достигам.
В душата ми навлиза сноп от
светлина и сенки в снежно-бяло.
Ще се моля само сенките на
вечността да не препречат пътя ми
и да не изпълзят пред мен
виновни, гузни, страшни и греховни.
 
Даниела Николова /Дени Ник/
 
🍁🍁🍁🍁🍁
 
Без път и посока,
тъжен и сам.
Грешна насока.
Тръгнах натам.
 
Дони Колева
 
🍁🍁🍁🍁🍁
 
Тръгнах по релсите,
за да стигна там,
където се събират сърцата ни.
 
Галина Ангелова
 


 
 
 
 

 

Няма коментари:

Публикуване на коментар

The Muse with You - magazine for poetry and art. * Списание за поезия и арт.

Две плачещи върби - Деси Цветкова