Сътворено По Картина
Повиках тишината,
а тя се сгуши в облаците.
Достигнах хоризонта
на измислените сънища.
Земята беше точица,
плах остров във Вселената.
А аз съм само корабокрушенец,
притихнал в сините илюзии.
Удави се светът
в мастиленото блато,
събрало толкова страдание.
"За да ме има, чуй мълчанието ми!"
- прошепна тя, Земята.
Горящите от болка коси размята,
сълзите си превърна в океани.
И сякаш се влюби в синьото...
Яна Ангелова
Няма коментари:
Публикуване на коментар