неделя, 27 февруари 2022 г.

Повиках тишината - Яна Ангелова

Сътворено По Картина

 

Повиках тишината,

а тя се сгуши в облаците.

Достигнах хоризонта

на измислените сънища.

Земята беше точица,

плах остров във Вселената.

А аз съм само корабокрушенец,

притихнал в сините илюзии.

Удави се светът

в мастиленото блато,

събрало толкова страдание.

"За да ме има, чуй мълчанието ми!"

- прошепна тя, Земята.

Горящите от болка коси размята,

сълзите си превърна в океани.

И сякаш се влюби в синьото... 

 

Яна Ангелова 



Няма коментари:

Публикуване на коментар

The Muse with You - magazine for poetry and art. * Списание за поезия и арт.

Две плачещи върби - Деси Цветкова