Там,
в едни села
погранични,
където две-три самотни баби
и някой-друг
дядо с бастун
и брада,
няколко опърпани
кучета Шаро,
сутрешни петли
по стоборите,
и настръхнали
от зимата врабчета...
Други няма...
А като падне
сняг,
и път до тях няма...
Напролет чат-пат ги залива
близката река...
Токът там
е променлив,
ту го има, ту го няма.
А лятото малко
се оживява...
Навестяват ги внуците.
И прелетните птици...
Там времето
е спряло,
само годинките
им се трупат...
И Смъртта ги дебне зад оградата.
Няма коментари:
Публикуване на коментар