Житието -
хем река, хем пътека, ту бърза, ту се прави на слепец. Ту ме целува с дъх на пепел, ту ми поднася златен венец. То често пее с различни гласове, а аз му вярвам - ей така, наивно. Веднъж, ме среща със скръбта, а друг път - с радост неприлично дивна. Редя си дните - низа със игла всеки ден пробожда, но и свързва, а то ги мести, както му се иска. И уж съм мъдра, уж съм зряла, но пак се лутам в своята мечта. Не съм пророк, ни философ, но знам - животът не е за разбиране. За смях, за грях, за обич и любов е, и за малко спиране.
Животът показан, с всичките си противоречия.
ОтговорИзтриване