Отново
Топят се като лед
невидимите бариери
Попиват в гънките на преодоляването.
И само белезите от въжетата усещам
някак си отдалечено...
Но дишам като птиците на зазоряване.
Освободена, обръчи от кафеза разчупих...
По клоните сега се сгушвам и се рея.
Изкуство е да се освободиш
от своята самосъздадена хралупа
и да започнеш сто процента да живееш.
Деси Цветкова
Няма коментари:
Публикуване на коментар