ЖЕНА - НОМАД
Аз съм това, което съм.
Жена - номад.
Тръгвам отново.
Непозната.
По неотъпкани пътеки.
Скали, познали бурите на времето.
Вървя.
Посестрима.
На незапалени все още огньове.
Пещери, с някакви съкровища.
Притихвам.
В бедуински шатри сгушени...
Играчки детски, в пясъка забравени.
Любовница съм.
На разбеснелия се вятър.
Свободна от всякакво обвързване.
Легло в тревата, гледат ме звездите.
Сбогувах се.
Със собственото си величие.
С измислени величия.
Адреси, сменяни периодично.
Освободих се.
От идентичност, дадена ми някога.
От личността ми - маска непотребна.
От ролите - омръзнали до болка.
От крясъка на егото ми за внимание.
Свободна съм.
Да бъда себе си.
Жена - номад.
Чакана съм.
Единствено от времето.
От Бога всеки ден.
От връхлитащото ме въображение.
От непознати хора - номади като мен.
Обичана съм.
От родената от мен.
От родените от нея.
От изгубени във времето и себе си.
Нужна съм.
На уморен пътник без вода в пустинята.
На цветя, посърнали от жегата.
На птици, изгубили посоката.
На себе си.
За да тръгна отново.
Нанякъде.
Към недокоснати все още
от човека светове.
Радостина Дианжело©️
Модел: Вяра Ангелова
Няма коментари:
Публикуване на коментар