Една моя снимка от вчера, 5 декември 2022, от моя имен ден с приятели, прекрасна вечер беше!
Благодаря, следват стихове...
В началото на декември сме, и вече е време да дойде и сняг за Коледа...
Затова един виртуален сняг, от мен днес.
Снежинки
Прехвърчат
кристални капки,
залюлени от вятъра,
охлаждат
полека
земята.
Завихрят се нежно,
примамват,
танцуват
с косата ми,
те са мои приятели...
Те кацат с врабчетата,
по средата,
насред трохите,
посипани с блага ръка...
Майсторски Зимата
вае тихо
кристали
и форми
снежни
пред прага,
сега...
*****
И тук една микро-поема, пак за Коледа и живота на тема 🙂:
Трансформация
Изливат се
бели подводни звуци,
камбана в морето...
Делфините
ги чуват,
те често плуват
през потъналия град.
Самата църква
е преплетена
от рифа,
сега там
се оформя
Камбанният
архипелаг...
Деси Цветкова
вдъхновено от град Neuruppin, Germany
*****
На ЖИЛБЕР СЕСБРОН, френски писател
Носят си
телата
като нови дрехи,
като пране на простора,
или като доспехи,
като сенки на хора,
като наметало,
като качулка,
като одеяло,
дори като булка,
като снежни преспи,
като роза,
като кошута,
изваяни фрески,
телата са просто поза...
Телата накрая остават в земята.
А Господ наднича в душата...
Деси Цветкова
30.11.22
снимка от личен архив:
*****
И накрая, едно стихотворение, което отразява моя светоглед,
обичам слънцето и съм вдъхновена,
почти като някой слънчоглед: 🙂
Има дни в жълто,
искрят
даже
облаците,
секундите са
невидими,
някоя мечта
се промъква
и шепне
в ухото,
ти си
свободен човек,
ти избираш
да се усмихваш...
Деси Цветкова
24.11.22
Деси Цветкова, снимка от личен архив
Няма коментари:
Публикуване на коментар