Последен есенен лист
Понеже от последната си риза
направих на небето летни кръпки,
ще трябва много тайно да излизам
по тъмно.
Като котка - с тихи стъпки -
далеч от хорски поглед или клюка.
Луната, знам плете ми перелина.
Натрупаните облаци в улука
пързалка водна правят,
за да мина.
По вятъра, нали е лифт чудесен
понасям се.
Потропва в такт паважа.
Дъждът ми пише в ноти нова песен
за топлото море, за да разкажа,
за чайки и вълни -
сърцето там е.
През зимата ще е любов за спомен.
Сега съм тиха, гола, сляпа, няма...
като последен лист от есента отронен.
Деа
(Деси Иванова)
Дигитално платно "Редица от старо дърво",
автор Гери Шепърд, Великобритания/
digital art by Gerry Shepherd,
UK
"The Old Tree Sequence"
Няма коментари:
Публикуване на коментар