древна душа съм
с костите го усещам
малко място ми трябва
вятър насрещен
сърцето ми знае
кога под него започва
да бие друго сърце
да бълбука кръвта
и не диша назаем
но взема и дава
дава и взема
и от мен и от теб
от реброто си давам
от реброто ти вземам
плът и душа
толкова мъничка
толкова тъничка
като светулче в нощта
паля огньове
огньове гася
пушат косите ми
парят очите
и
не извира
не извира
нито сълза
2019
💦💦💦💦💦
езерà на душата ми
седем
на всяко ниво
свои храсти
свои треви
свое слънце
своя луна
изгрев и залез
различно небе
в едното езеро
риби
и
облаци
в другото
остри скали
на последното
най-високото
бистрото
до пътеката
с изчезващите кози
преспа сняг
отдавна стои
неразтопени години
Рила е душата ми
носи всички сезони
Господи,
дай ми време
да ѝ се отплатя
не да си спомням
снимка: Деси Цветкова
Няма коментари:
Публикуване на коментар