защо пространството
около мен
е със стени от вода
и безмълвна
на него принадлежа
тишината е шум
от много шумове
и хиляди неизречени
срички търкалящи се
в най дълбоката стая
където не виждам
не чувам
и нищо не зная
може би съм
самотна и объркана
и чувствам
неговото ОТСЪСТВИЕ
а самотното същество
е в едно безвъзвратно
изгнание
време е светлината
да започне да трепти
празното да говори
а тишината да се съживи
между земята и слънцето
рисувам
пламъците на пожара
който запали в мен
от който изниква песен
и усещам тялото
на звездата ти
което диша
а тревите могат
камъните да търкулнат
❤❤❤❤❤
на всеки завой
съм със смутени нерви
и философията е в повече
един спектакъл
неизвестен
всъщност тялото ми
е подвижен затвор
за душата
в небето се съмнявам
отровена съм
от зеленото на мрака
зная че има ден
който ме очаква
но и нощ
която отрича
красиво случване
докога стъклената стена ще разбивам
и топлината от слънцето
ще ме докосва
с безтегловност
всъщност аз дишам
реална самота
за гърлото ме хваща
музиката
на едно ридание
и бягащата тъга
в дълбокото
където живее
похитената светлина
а лодката на пролетта пътува
сред своите цветчета
една звезда е кацнала
във водата и сънува
своя речен сън
ако можех да бъда само
едно мъничко присъствие на брега
оставете ме поне за миг
кръвта ми да се прочисти
отново да започна...
да дишам
❤❤❤❤❤
гоня лошите мисли
които са като леопард
между тъмните храсти
очакващи
за скок
и фантазията на съня
ме повика
а тялото ми
е магнолия
посипана с лунен прах
толкова са финни
глезените
на луната
танцуваме
танцът
е чувство и свобода
и чувам
как звездата ти
пее за вечност
в кръвта ми
на сутринта
съзерцавам покоя
на една бяла лилия
и нейното ухание
❤❤❤❤❤
това което
е в светлината
е още една
капчица
светлина -
червена роза
с роса
целуната от
слънцето
🌹🌹🌹🌹🌹
надеждата
е като актриса -
предизвикателна
красива
магнетична
мамеща
и слънцето
е в нея
и танцът
е в нея
и пламъкът
гори в нея -
но спектакълът
все още предстои
🔥🔥🔥🔥🔥
чакам и не чакам вече
около мен празнота
и пулсация на кръвта
прозрачността на мислите
разголва душата ми
до мрамор
това което пиша
и ще пиша е
подарък за теб
който ме зовеш
за една невъзможна среща в която само аз дишам
пия от една вода
от която няма
да отпивам никога
защото ти за мен
си и вода и жажда
в този миг
ставам изгарящо пространство
и нажежена в кръга
където няма начало
няма и край
изричам думи
опасно чисти
времето шумоли
звездите шпионират
небето и луната
може би изгубих
един цвят
може би не
в отсъстващата ваза
крехки врати
отворени между
тишината и светлината
напоени нежни клони
и светещи сенки
чакам и не чакам вече
🔥🔥🔥🔥🔥
Ако се обърнем
колко много обич
сме оставили след нас -
която сме раздали
която сме получили
и която ще дадем...
А аз
изсвирих
на небесния клавесин
само с една ръка
просто ей така.
Обич Боже....
Обич! ❤
Vessi
Няма коментари:
Публикуване на коментар