Нещата между нас са безглаголни
като тишината,
усамотила се да си отдъхне
от приказки недосетливи.
Нещата между нас играят си на топчета
като децата
и като тях живеят в полусъница
без имена и без мотиви.
В това стихотворение, от нас създадено,
нещата плачат,
защото думите, с които ги наричаме,
навярно са значими,
но не значат.
Нещата имат своите основания
и своята присъда.
Не могат да се примирят с позора
да са празни ненужни.
Те искат да са вечни под перуките
на знаещи и мъдри,
но с вързани очи са чувствата
и често бъркат свои с чужди.
В това стихотворение, от нас изстрадано,
нещата плачат.
Защото думите, с които ги обичахме,
отдавна вече нищичко не значат.
Нещата стъпват тихо като котки
или чупят чаши,
и в полунощ на прага, уморени,
телата си навиват.
Но сенките им се промъкват в сънищата –
молещи и прашни,
изчоплят истината от отровните си зъби
и в сърцата ги забиват.
В това стихотворение
нещата молят Бог за милост,
забравили да плачат,
защото вън от него своето съществувание
без думи влачат.
снимка, Деси Цветкова
Няма коментари:
Публикуване на коментар